поотхвърлел

Речник на българския език

1. поотхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотхвърлел е производна форма на поотхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотхвърлел е производна форма на поотхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).