поотучил е

Речник на българския език

1. поотучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотучил е е производна форма на поотуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотучил е е производна форма на поотуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).