поотучило е

Речник на българския език

1. поотучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотучило е е производна форма на поотуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотучило е е производна форма на поотуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).