поотучило

Речник на българския език

1. поотучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотучило е производна форма на поотуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотучило е производна форма на поотуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).