поотучил

Речник на българския език

1. поотучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотучил е производна форма на поотуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотучил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотучил е производна форма на поотуча (мин. деят. св. прич. м. р.).