поотучи

Речник на българския език

1. поотучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поотучи е производна форма на поотуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поотучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотучи е производна форма на поотуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поотучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотучи е производна форма на поотуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поотучи — повелително наклонение, ед. ч.

поотучи е производна форма на поотуча (повелително наклонение, ед. ч.).