поотучело

Речник на българския език

1. поотучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотучело е производна форма на поотуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотучело е производна форма на поотуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).