поотучели

Речник на българския език

1. поотучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поотучели е производна форма на поотуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поотучели е производна форма на поотуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).