поотупаше

Речник на българския език

1. поотупаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поотупаше е производна форма на поотупам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотупаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поотупаше е производна форма на поотупам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).