поотупала

Речник на българския език

1. поотупала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотупала е производна форма на поотупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотупала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотупала е производна форма на поотупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поотупала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотупала е производна форма на поотупам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поотупала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотупала е производна форма на поотупам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).