поотсяло

Речник на българския език

1. поотсяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотсяло е производна форма на поотсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотсяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотсяло е производна форма на поотсея (мин. деят. св. прич. ср. р.).