поотсял

Речник на българския език

1. поотсял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотсял е производна форма на поотсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотсял — мин. деят. св. прич. м. р.

поотсял е производна форма на поотсея (мин. деят. св. прич. м. р.).