поотстъпил

Речник на българския език

1. поотстъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотстъпил е производна форма на поотстъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотстъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

поотстъпил е производна форма на поотстъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).