поотстъпвало

Речник на българския език

1. поотстъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотстъпвало е производна форма на поотстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотстъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотстъпвало е производна форма на поотстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотстъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотстъпвало е производна форма на поотстъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотстъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотстъпвало е производна форма на поотстъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).