поотръскало

Речник на българския език

1. поотръскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотръскало е производна форма на поотръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотръскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотръскало е производна форма на поотръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотръскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотръскало е производна форма на поотръскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотръскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотръскало е производна форма на поотръскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).