поотръскал

Речник на българския език

1. поотръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотръскал е производна форма на поотръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотръскал е производна форма на поотръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотръскал е производна форма на поотръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотръскал е производна форма на поотръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).