поотриваха

Речник на българския език

1. поотриваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотриваха е производна форма на поотривам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотриваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотриваха е производна форма на поотривам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).