поотривах

Речник на българския език

1. поотривах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поотривах е производна форма на поотривам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поотривах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поотривах е производна форма на поотривам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).