поотрезняло е

Речник на българския език

1. поотрезняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотрезняло е е производна форма на поотрезнея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотрезняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотрезняло е е производна форма на поотрезнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).