поотрезвял си

Речник на българския език

1. поотрезвял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял си е производна форма на поотрезвя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотрезвял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял си е производна форма на поотрезвея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поотрезвял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял си е производна форма на поотрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).