поотрезвял е

Речник на българския език

1. поотрезвял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял е е производна форма на поотрезвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотрезвял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял е е производна форма на поотрезвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотрезвял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял е е производна форма на поотрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).