поотрезвяло

Речник на българския език

1. поотрезвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотрезвяло е производна форма на поотрезвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотрезвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотрезвяло е производна форма на поотрезвя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. поотрезвяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотрезвяло е производна форма на поотрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поотрезвяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотрезвяло е производна форма на поотрезвея (мин. деят. св. прич. ср. р.).