поотрезвял

Речник на българския език

1. поотрезвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял е производна форма на поотрезвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотрезвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотрезвял е производна форма на поотрезвя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. поотрезвял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотрезвял е производна форма на поотрезвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поотрезвял — мин. деят. св. прич. м. р.

поотрезвял е производна форма на поотрезвея (мин. деят. св. прич. м. р.).