поотрезвило

Речник на българския език

1. поотрезвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотрезвило е производна форма на поотрезвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотрезвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотрезвило е производна форма на поотрезвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).