поотпущало

Речник на българския език

1. поотпущало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпущало е производна форма на поотпущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотпущало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпущало е производна форма на поотпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотпущало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотпущало е производна форма на поотпущам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотпущало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотпущало е производна форма на поотпущам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).