поотпуснел

Речник на българския език

1. поотпуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотпуснел е производна форма на поотпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотпуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотпуснел е производна форма на поотпусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).