поотпило е

Речник на българския език

1. поотпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпило е е производна форма на поотпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпило е е производна форма на поотпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).