поотпила е

Речник на българския език

1. поотпила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотпила е е производна форма на поотпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотпила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотпила е е производна форма на поотпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).