поотпиело

Речник на българския език

1. поотпиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотпиело е производна форма на поотпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотпиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотпиело е производна форма на поотпия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).