поотпиел

Речник на българския език

1. поотпиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотпиел е производна форма на поотпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотпиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотпиел е производна форма на поотпия (мин. деят. несв. прич. м. р.).