поотпи

Речник на българския език

1. поотпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотпи е производна форма на поотпия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотпи е производна форма на поотпия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).