поотмятало е

Речник на българския език

1. поотмятало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотмятало е е производна форма на поотмятам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотмятало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотмятало е е производна форма на поотмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотмятало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотмятало е е производна форма на поотмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).