поотморяло

Речник на българския език

1. поотморяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотморяло е производна форма на поотморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотморяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотморяло е производна форма на поотморя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).