поотморявал е

Речник на българския език

1. поотморявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотморявал е е производна форма на поотморявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотморявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотморявал е е производна форма на поотморявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотморявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотморявал е е производна форма на поотморявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).