поотморила

Речник на българския език

1. поотморила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотморила е производна форма на поотморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотморила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотморила е производна форма на поотморя (мин. деят. св. прич. ж. р.).