поотмел

Речник на българския език

1. поотмел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотмел е производна форма на поотмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотмел — мин. деят. св. прич. м. р.

поотмел е производна форма на поотмета (мин. деят. св. прич. м. р.).