поотлъчвала е

Речник на българския език

1. поотлъчвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлъчвала е е производна форма на поотлъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотлъчвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлъчвала е е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поотлъчвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлъчвала е е производна форма на поотлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).