поотлепяла

Речник на българския език

1. поотлепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлепяла е производна форма на поотлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотлепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотлепяла е производна форма на поотлепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. поотлепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлепяла е производна форма на поотлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поотлепяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлепяла е производна форма на поотлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. поотлепяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотлепяла е производна форма на поотлепям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. поотлепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотлепяла е производна форма на поотлепям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).