поотлепвал

Речник на българския език

1. поотлепвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлепвал е производна форма на поотлепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлепвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлепвал е производна форма на поотлепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлепвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотлепвал е производна форма на поотлепвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотлепвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотлепвал е производна форма на поотлепвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).