поотлей

Речник на българския език

1. поотлей — повелително наклонение, ед. ч.

поотлей е производна форма на поотлея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. поотлей — повелително наклонение, ед. ч.

поотлей е производна форма на поотлея (повелително наклонение, ед. ч.).