поотлежал е

Речник на българския език

1. поотлежал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлежал е е производна форма на поотлежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотлежал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлежал е е производна форма на поотлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотлежал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотлежал е е производна форма на поотлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).