поотлежало е

Речник на българския език

1. поотлежало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлежало е е производна форма на поотлежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотлежало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлежало е е производна форма на поотлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотлежало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлежало е е производна форма на поотлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).