поотлеело

Речник на българския език

1. поотлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлеело е производна форма на поотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотлеело е производна форма на поотлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. поотлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотлеело е производна форма на поотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поотлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотлеело е производна форма на поотлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).