поотлеела

Речник на българския език

1. поотлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлеела е производна форма на поотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотлеела е производна форма на поотлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. поотлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотлеела е производна форма на поотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поотлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотлеела е производна форма на поотлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).