поотклонял

Речник на българския език

1. поотклонял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотклонял е производна форма на поотклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотклонял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотклонял е производна форма на поотклоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).