поотклонило

Речник на българския език

1. поотклонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотклонило е производна форма на поотклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотклонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотклонило е производна форма на поотклоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).