поотделял е

Речник на българския език

1. поотделял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотделял е е производна форма на поотделям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотделял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотделял е е производна форма на поотделям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотделял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотделял е е производна форма на поотделям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поотделял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотделял е е производна форма на поотделя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).