поотделяло е

Речник на българския език

1. поотделяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е е производна форма на поотделям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотделяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е е производна форма на поотделям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотделяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е е производна форма на поотделям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поотделяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е е производна форма на поотделя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).