поотделяло

Речник на българския език

1. поотделяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е производна форма на поотделям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотделяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е производна форма на поотделям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотделяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотделяло е производна форма на поотделям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотделяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотделяло е производна форма на поотделям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. поотделяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотделяло е производна форма на поотделя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. поотделяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотделяло е производна форма на поотделя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).