поотвяло е

Речник на българския език

1. поотвяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвяло е е производна форма на поотвея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвяло е е производна форма на поотвея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).